7  май се отбелязва като Международен ден на радиото и

7  май се отбелязва като Международен ден на радиото и малкия екран и е професионален празник на работещите в тези две институции. За първи път е маркиран през 1945 година като Ден на радиото. От 1968 година се празнува като Международен ден на радиото и малкия екран.

На този ден през 1895 година Александър Попов представя своето ново изобретение. Той показва за първи път пред Руското физическо сдружение в Санкт Петербург изобретения от него апарат за предаване и приемане на електрически съмнения на огромни дистанции без проводник. Апаратът на Попов давал опция за първи път да се одобряват радиосигнали, носещи информация посредством радиовълни и отваря пътя към основаването на други радиоустройства, позволяващи практическо потребление на радиовълните. От една зала на университетската постройка Попов изпраща в друга думите " Хайнрих Херц ", които ръководителят на сдружението възпроизвежда на черната дъска.

Така името на Хайнрих Херц вкарва безжичното предаване на известия на разстояние. Именно това, че освен са предавани радиовълни, а посредством тях е предадена информация, е основата на претенцията Попов да се сочи за изобретател на радиото. През 1899 година той включва към уреда телефонна слушалка и основава опция за слухово приемане на сигналите. През 1907 година, съгласно контракт сред българското и съветското държавно управление, до село Франга (днешен Каменар), северно от Варна, стартира работа първият български безжичен телеграф.

През лятото на 1911 година на борда на крайцера " Надежда " стартира да работи радиостанция, а на 1 май 1912 година влиза в постоянна употреба първата българска брегова радиостанция до село Франга, " която служи за приемане и поверие на телеграми от странство и България ". Впоследствие радиото навлиза в всеобща приложимост и в България, като става едно от главните средства за далекосъобщения.